Небраска

Сүлөөтэ Нэбтэрхэй Толи — Википеэдиһээ
Шууд ошохо: тамаралга, хайха
Небраска можо улас
State of Nebraska
АНУ-ай можо улас
Flag of Nebraska.svg Seal of Nebraska.svg
Далбаа Уласай тамга
Уряа
Equality before the law
Хуулиин түрүүндэ тэгшэ эрхэ
Map of USA NE.svg
АНУ-да Небраскын байра
Ниислэл Линкольн
Албан ёһоной хэлэн англи
Нютаг дэбисхэр
  Ниитэ 200 520 км²
  Уһанай хуби 1 247 км² (0,62 %)
Хүн зон Increase 1 842 641 (2011)[1]
Можо улас болоһон үдэр 1867 оной 3 һарын 1 (37-дахи)
Захиргаан
 - Амбан захирагша Дейв Хейнеман
 - Дэд захирагша Рик Шихи

Небраска (англяар Nebraska) — Америкын Нэгэдэһэн Уласай Дунда Баруун ба Баруун хэһэгэй Ехэ Талада оршодог АНУ-ай можо улас. Небраска можо уласай нэрэнь эртний Отое хэлэнэй Ñí Brásge (оршон үеын Отое хэлээр Ñí Bráhge) гү, али Омаха хэлэнэй Ní Btháska гэһэн нэрэһээ гаралтай. Эдэ үгэнь тус можо уласаар урсадаг Плэтт голтой холбоотой «flat water» гү, али хабтагай уһан гэһэн удхатай.[2] Нэгэн үе Америкын Ехэ Сүлын нэгэ хэһэг гэжэ тоосогдодог байһан тус можо уласынь мүнөө газар таряалан, мал ажахыгаар түрүүлэгшэ можо улас болоо. Небраскада Айова, Омаха, Миссури, Понка, Пооний, Отое болон Сиу омогууд нютагладаг.

Газарзүйн байра[заһабарилха | үндэһэн бэшэгые заһабарилха]

Хүршэ засаг захиргаанай нэгэжэ
Баруун-хойто:
Flag of Wyoming.svg Вайоминг
Хойто:
Flag of South Dakota.svg Урда Дакота
Зүүн-хойто:
Flag of Iowa.svg Айова
Баруун:
Flag of Wyoming.svg Вайоминг
Brosen windrose.svg Зүүн:
Flag of Iowa.svg Айова
Баруун-урда
Flag of Colorado.svg Колорадо
Урда:
Flag of Kansas.svg Канзас
Зүүн-урда:
Flag of Missouri.svg Миссури

Зүүлтэ[заһабарилха | үндэһэн бэшэгые заһабарилха]

  1. http://www.census.gov/popest/states/NST-ann-est.html 2007 Population Estimates
  2. Koontz, John. Etymology. Siouan Languages. 2006-11-28 үдэртэ хандаһан.

Холбооһон[заһабарилха | үндэһэн бэшэгые заһабарилха]

Шудалга[заһабарилха | үндэһэн бэшэгые заһабарилха]

Эрдэм шэнжэлгээнэй тусхай сэдэбүүд[заһабарилха | үндэһэн бэшэгые заһабарилха]

  • Barnhart, John D. "Rainfall and the Populist Party in Nebraska." American Political Science Review 19 (1925): 527-40. in JSTOR
  • Beezley, William H. "Homesteading in Nebraska, 1862-1872," Nebraska History 53 (spring 1972): 59-75.
  • Bentley, Arthur F. "The Condition of the Western Farmer as Illustrated by the Economic History of a Nebraska Township." Johns Hopkins University Studies in Historical and Political Science 11 (1893): 285-370.
  • Cherny, Robert W. Populism, Progressivism, and the Transformation of Nebraska Politics, 1885-1915 (1981)
  • Bogue Allen G. Money at Interest: The Farm Mortgage on the Middle Border (1955)
  • Brunner, Edmund de S. Immigrant Farmers and Their Children (1929)
  • Chudacoff, Howard P. Mobile Americans: Residential and Social Mobility in Omaha, 1880-1920 (1972)
    • Chudacoff, Howard P. "A New Look at Ethnic Neighborhoods: Residential Dispersion and the Concept of Visibility in a Medium-sized City." Journal of American History 60 (1973): 76-93. about Omaha; in JSTOR
  • Coletta, Paolo E. William Jennings Bryan. 3 vols. 1964-69.
  • Dick, Everett. The Sod-House Frontier: 1854-1890 (1937)
  • Farragher, John Mack. Women and Men on the Overland Trail (1979)
  • Fuller, Wayne E. The Old Country School: The Story of Rural Education in the Midwest (1982)
  • Grant, Michael Johnston. "Down and Out on the Family Farm" (2002)
  • Harper, Ivy. Walzing Matilda: Life and Times of Nebraska Senator Robert Kerrey (1992).
  • Holter, Don W. Flames on the Plains: A History of United Methodism in Nebraska (1983).
  • Jeffrey, Julie Roy. Frontier Women: The Trans-Mississippi West, 1840-1880 (1979)
  • Klein, Maury. Union Pacific: The Birth of a Railroad, 1862-1893 (1986)
  • Klein, Maury. Union Pacific: The Rebirth, 1894-1969 (1989).
  • Larsen, Lawrence H. The Gate City: A History of Omaha (1982)
  • Lowitt, Richard. George W. Norris 3 vols. 1971.
  • Luebke, Frederick C. Immigrants and Politics: The Germans of Nebraska, 1880-1900 (1969)
  • Luebke, Frederick C. "The German-American Alliance in Nebraska, 1910-1917." Nebraska History 49 (1969): 165-85.
  • Olson, James C. J. Sterling Morton (1942)
  • Overton, Richard C. Burlington West: A Colonization History of the Burlington Railroad (1941)
  • Parsons Stanley B. "Who Were the Nebraska Populists?" Nebraska History 44 (1963): 83-99.
  • Pierce, Neal. The Great Plains States (1973)
  • Pederson, James F., and Kenneth D. Wald. Shall the People Rule? A History of the Democratic Party in Nebraska Politics (1972)
  • Riley, Glenda. The Female Frontier. A Comparative View of Women on the Prairie and the Plains (1978)
  • Wenger, Robert W. "The Anti-Saloon League in Nebraska Politics, 1898-1910." Nebraska History 52 (1971): 267-92.

Гадна холбооһон[заһабарилха | үндэһэн бэшэгые заһабарилха]

Great Seal of the United States (obverse).svg АНУ-ай засаг захиргаанай хуубари
Можо уласууд Айдахо | Айова | Алабама | Аляска | Аризона | Арканзас | Баруун Вирджини | Вайоминг | Вашингтон | Вермонт | Вирджини | Висконсин | Гавай | Делавэр | Джорджи | Иллинойс | Индиана | Калифорни | Канзас | Кентукки | Колорадо | Коннектикут | Луизиана | Массачусетс | Миннесота | Миссисипи | Миссури | Мичиган | Монтана | Мэн | Мэриленд | Небраска | Невада | Нью-Гэмпшир | Нью-Джерси | Нью-Йорк | Нью-Мексико | Огайо | Оклахома | Орегон | Пенсильвани | Род-Айленд | Теннесси | Техас | Урда Дакота | Урда Каролина | Флорида | Хойто Дакота | Хойто Каролина | Юта
Холбооной тойрог Вашингтон (Колумби тойрог)
Арал нютаг дэбисхэрнүүд Америкын Самоа | АНУ-ай Вирджиниин аралнууд | Гуам | Пуэрто-Рико | Хойто Марианай аралнууд
Бишыхан аралнууд Бахо-Нуэво* | Бейкэр арал | Уэйк арал | Джарвис арал | Джонстон атолл | Кингмен шүрэн арал | Мидуэй атолл | Навасса арал | Пальмира атолл | Серранилла арал | Хаулэнд арал